Думи капеше

Тя ме кара да отида с някои принципи. Тя не го искат за. Не. Всъщност, аз го за нея. Всъщност, аз го правя, защото искам да съм с нея. За пример, защото от нея, аз искам, че понеделник ще дойде скоро. Тъй като на, аз трябва да сила сам да преглътнат гордостта си. Тъй като на, да прегледам моята концепция и аз се намира едно себе си. Самостоятелно, които не ми харесва. Самостоятелно, че се нуждае от реформи.

Тя ме кара да отида срещу себе си. Тя не го искат за. Не. Всъщност, аз го за нея. Всъщност, аз го правя, защото искам да съм с нея. За пример, защото от нея, искам да се преодолее моята тревожност, моя егоизъм, моята глупост и ми тирада. Всички наведнъж. Колкото по-рано. За да бъде. По-добро. За нея. Искам да спрат да ме същество. Тъй като аз съм. Тираничен и деспотичен. И горд. Защото тя ни мрази горд.

Тя ме кара да отида с моите навици. Тя не го искат за. Не. Всъщност, аз го за нея. Всъщност, аз правя, защото това ме кара да се чувстват различни. Преди се качват смях като глупак без причина, но напълно разбираеми причини. Аз все още хванат. Но когато съм сама, да намеря себе си плаче. Плаче, защото те не разбират. Аз не разбирам това, което аз имам повече. Аз не разбирам това, което се откроява като достоен. И аз съм щастлив, а света около мен страдат? Какво направих, за да заслужа такава милост?

Не може ли да прехвърля тази благодат на някой друг? Не че е лошо, това е чудесно. Но боли да прочетете текста и изправени пред толкова много болка, и се чудя защо някой трябва да страдат така, докато аз съм щастлив? Дайте тази кучка се чувстват виновни за егоизма. Това усещане, че светът разходки малко криво и това е моя грешка.

Това ме кара да се чудя дали съм достоен. Скоро аз винаги се чудеше дали тя е заслужила. Но оплака на безпокойство в света, което за мен е да бъда сам. Аз сега да твърди, разстройвам в света ме да се чувствам добре. Дали това е грях да се чувства изцяло от природата? За да бъде с една те обичам? Защото любовта е тази пълнота?